«Смъртта на чиновника»

- 3 -

— Тъкмо там е работата! Извинявах му се, но той някак странно… Нито една свястна дума не каза. Пък и нямаше кога да разговаряме.

На другия ден Червяков облече новия си вицмундир, подстрига се и тръгна за Бризжалов да му обясни… Влизайки в приемната на генерала, той видя там много просители, а между просителите — и самия генерал, който вече бе почнал приемането на прошенията. Като изслуша няколко просители, генералът вдигна очи и към Червяков.

— Вчера в „Аркадия“, ако си спомняте, ваше-ство — започна да докладва екзекуторът, — аз кихнах и… без да искам, ви опръсках… Изв…

— Какви глупости… Бог знае що! Вие какво обичате? — обърна се генералът към следващия просител.

„Не иска да говори! — помисли си Червяков, пребледнявайки. — Сърди се, значи… Не, това не бива да се остави така… Ще му обясня…“

Когато генералът свърши разговора с последния просител и се запъти към вътрешните стаи, Червяков тръгна след него и замърмори;

— Ваше-ство! Ако се осмелявам да безпокоя ваше-ство то е именно от чувство, мога да кажа, на разкаяние!. Не нарочно, благоволете да знаете!

Генералът направи кисела физиономия и махна с ръка.

— Но вие просто се подигравате с мен, господине! — каза той, изчезвайки зад вратата.

- 3 -