«Лолита»

- 4 -

Читателят, който разглежда „Лолита“ просто като роман, би останал с дразнещо неясна представа за ситуациите и емоциите в него, ако те бяха обезцветени чрез пошли алегории. Истина е, че в цялото произведение не може да се намери нито един неприличен израз; нещо повече: здравенякът еснаф, научен от съвременната условност да приема без всякакво отвращение цяло съзвездие от улични думи в най-баналния американски или английски роман, ще е много шокиран от липсата на подобни в „Лолита“. Ако ли за успокояването на този парадоксален лицемер редакторът би опитал да разреди или да извади сцените, които от известна гледна точка могат да се сторят „съблазнителни“ (виж историческото решение, взето от достопочтения съдия Джо в Улзи на 6 септември 1933 г. по повод на друга, доста по-откровена книга), трябваше изобщо да се откажем от отпечатването на „Лолита“, защото именно сцените, в които празният безделник би съзрял разпасана чувственост, всъщност представляват конструктивно необходим елемент за развитието на трагичното повествование в неотклонното му движение към онова, което единствено може да бъде наречено морален апотеоз. Циникът ще каже, че и професионалният порнограф претендира за същото; ерудираният човек ще възрази, че страстната изповед на „Х.Х.“ се свежда до буря в чаша вода; че всяка година минимум 12% от американските мъже — по най-скромни изчисления, ако се вярва на д-р Бланка Шварцман (цитирам частно съобщение) — преминават през този особен опит, който „Х.Х.“ описва с такова отчаяние; и че ако нашият безумен мемоарист би попаднал през онова фатално лято на 1947 година на компетентен психопатолог, нямало е да се случи нищо лошо. Наистина е така — но нали тогава тази книга нямаше да съществува.

- 4 -