«Борсово Ватерло»

- 1 -
Арман ЛануБорсово Ватерло

„Много е трудно да се напише роман за парите“

— изповядва се Емил Зола в „Жил Блас“ на 8 април 1890 година. Защото след „Човекът-звяр“ той се задъхва върху композицията на осемнадесетия том от серията „Ругон-Макарови“, а и творбата, която е започнал, е не по-малко трудна за завършване, отколкото цялата серия. Как си отдъхва той с последната книга „Доктор Паскал“ — автобиографична или поне почти!

Но защо такъв сюжет? Нямало е как Зола да не си премери силата с парите, като се има предвид структурата на обществото и епохата, наложена от общата рамка. Тази необходимост Зола не видял веднага, или не пожелал да види. Подобна идея е липсвала в първоначалния план. Тя се родила около 1877 година, след отпечатването на най-политическия роман от серията — „Негово Превъзходителство Йожен Ругон“. Анри Митеран уточнява, че романът за Борсата ясно се очертава едва в подготвителните материали за „Земя“ (1886 г.), и то само с два реда:

„Борсата и вестниците, Сакар, Максим, Сидони, Окт. Муре.“

- 1 -