«Спасителната акция»

- 1 -
Роже ВерселСпасителната акция

„Внимание, внимание: говори капитанът.“

Някакъв глас, който гърмеше тъй, че Клод не можа да го разпознае, надвиха воя на вятъра и бученето на водата, за да съобщи:

„Италианският товарен кораб «Сасено» ни поиска помощ. Ще останем край него до момента, в който екипажът му реши да го напусне, за да приберем хората на борда.“

Гласът секна, без да добави някакво извинение, нито пък някакво уточнение за закъснението, което щеше да наруши разписанието. „Артоа“ беше подчинен сега на един друг закон, по-висш от спазването на разписанието, на което впрочем компанията държеше много: да напомнят за това на пътниците би значело да ги оскърбят! Помощ — в случая това бе бдение край смъртно болен, а смъртно болен се напуска или след избавлението, или след смъртта му.

Когато високоговорителят млъкна, Шатне, следван от Клод, се дръпна до една лодка на завет и каза с почти приятелско участие:

— Държат се, но все пак при тяхното положение какво могат да очакват? Докато запушат едни дупки, вече други се отварят — корабът се пълни повече, отколкото може да изхвърли!

— Ами безветрието? — сети се Клод.

— Би трябвало вече да настъпи!…

- 1 -