«Колието на кралицата»

- 1 -
1.Един стар благородник и един стар метр д’отел

Към началото на месец април 1784 година около три часа и петнадесет минути следобед старият маршал Дьо Ришельо, наш стар познат, си боядиса веждите с ароматизирана багра, отблъсна с ръка огледалото, придържано от камериера му — приемник, но не и заместник на предания Рафте, и поклащайки глава по свойствен само нему начин, каза:

— Хайде, така съм добре.

Стана от канапето и отупа с младежки жест прашинките бяла пудра, разхвърчали се от перуката по кюлотите1 му от небесносиньо кадифе. После, като обиколи два-три пъти будоара си, изпъна крак:

— Метр д’отел!

Пет минути по-късно метр д’отелът се яви в официално облекло.

— Господине, предполагам, че сте ми подготвили добър обяд?

— Но, разбира се, монсеньор.

— Накарах да ви поверят списъка на гостите, нали?

— И аз вярно запомних броя им, монсеньор. Девет куверта. Не е ли така?

— Има куверт… и куверт, господине!

— Да, монсеньор, но…

Маршалът прекъсна метр д’отела с леко нетърпение, смекчено от величествения жест:

— „Но“ не е никакъв отговор, господине, и всеки път когато чувам думата „но“, а аз съм я чувал много пъти в течение на осемдесет и осем години, разбирам, че предшества някоя глупост.

— Монсеньор!

- 1 -