«Нека кървавият убиец...»

- 2 -

— И вие даже на погледнахте жетоните им?

— Че кога, имахме работа до гуша! Разбира се, много съжалявам, редник. Ако знаех…

— Майната им на вашите съжаления! — прекъснах го аз. — Трябва ми Генералния инспектор.

— Ама ти наистина ли мислиш…

— Мисля! — отсякох. — Не че съм страхотен привърженик на закона — в окопите ни учеха на други науки. Но този път искът ми ще бъде супер! А желанието ми да се срещна с Генералния си е мое право, затова си гледайте работата!

Превключиха в режим на шепот, затова имах възможност да се разгледам. Да си призная, брамините бяха поработили здравата. Е, не като в първите години на войната. Кожата ми беше присадена малко небрежно, усещах някакви нередности в ставите; дясната ръка по-дълга от лявата с цели два дюйма — карали са го през просото. Но общо-взето…

Спряха да си шепнат и донесоха униформата ми. Облякох се.

— Що се отнася до срещата с Генералния инспектор — рече един от тях, — има определени трудности… Виж сега…

Накратко, работата с Генералния не се уреди. Пробутаха ми някакъв червендалест добродушен сержант — от онези опитни момчета, които ти внушават пълно разбиране и съчувствие и успяват да те убедят, че твоята работа е по-проста от проста и значи няма защо да рипаш.

— Какво има, редник? — попита той. — Казват, че правиш панаири само защото са те възкресили от мъртвите?

— Правилно казват — отвърнах. — Дори според военновремените закони простият войник има определени права, както са ни казвали. Или всичко това е дрън-дрън?

— Съвсем не — отвръща. — Чак пък дрън-дрън…

— Своя дълг съм изпълнил — продължавам аз. — Седемнайсет години в строя, от тях осем на фронтовата линия. Три път убит, три пъти възкресен. Според закона, след третото възкресение всеки има правото да си остане труп. При мен случаят е точно такъв, можеш да погледнеш жетона, там всичко е написано. А те пак ме възкресиха! Тези шибани доктори са пълни идиоти. Не искам повече житейски радости, искам да почивам в мир.

— Колко по-уютно е да си сред живите — възразява сержантът. — Докато си жив, все имаш шансове да напуснеш строя. Има ротация, знаеш, макар и бавна — хората не стигат. Но шансове все пак има!

— Аз изтеглих шанса си — казвам. — И предпочитам да умра.

— Обещавам ти, че след шест месеца…

— Искам да издъхна — казвам вежливо. — Според военновремените закони имам това почетно право.

- 2 -