«Крадец във времето»

- 1 -

Когато чу лекото драскане зад себе си, Томас Елдридж беше съвсем сам в стаята си в Бътлър Хол. Подсъзнанието му едва регистрира звука. В момента изучаваше уравненията на Холстед, предизвикали такъв смут преди няколко години с извода за неотносителна Вселена, който се съдържаше в тях. Представляваха интригуващ низ от символи, въпреки че несъстоятелността им вече бе доказана.

Така или иначе, ако човек се вгледаше в тях без предразсъдъци, като че ли не бяха съвсем за изхвърляне. Налице беше някаква странна връзка между темпоралните елементи и някои интересни приложения на силата. Налице беше и… чу шума отново и се обърна.

Зад гърба си видя едър човек с издути пурпурни панталони, малка зелена жилетчица и пореста сребриста риза. В ръцете си държеше квадратно черно устройство с няколко бутона и определено имаше враждебен вид.

Вгледаха се един в друг втренчено. За миг Елдридж си помисли, че колегите са му погодили някакъв номер. Беше най-младият асоцииран професор в Карвъл и през Адската седмица студентите непрекъснато му подаваха или твърдо сварени яйца, или живи жаби.

Само че този човек не беше студент, готов да прихне всеки миг. Беше поне на петдесет и несъмнено го гледаше враждебно.

— Как влязохте тук? — попита Елдридж. — И какво искате?

Мъжът повдигна едната си вежда.

— Смяташ, че ще минеш с наглост, а?

- 1 -