«Развъждане на хора…»

- 1 -

Старши полицай Манкевич говореше по телефона, но за него разговорът не бе от приятните и наподобяваше по-скоро категоричното мнение на картечен откос, изстрелван на пресекулки:

— Точно така! Той дойде тук и каза: „Вкарай ме в затвора, защото ми се ще да се самоубия.“

— … Не мога нищо да направя. Точно така го каза. И на мен ми прозвуча налудничаво.

— … Слушайте, господине, това приятелче отговаря на описанието. Искате от мене информация, аз ви я давам.

— … Има точно такъв белег на дясната си буза и твърди, че се казва Джон Смит. Не спомена да е лекар.

— … Сто на сто си измисля. Никой не се представя ей така за Джон Смит. Не и в полицейския участък.

— … Сега е в затвора.

— … Да, уверявам Ви.

— … Съпротива на полицейски служител, покушение и оскърбление, предумишлено увреждане на имущество. Това са трите точки от обвинителния акт.

— … Изобщо не ми пука кой е.

— … Добре. Ще изчакам на телефона.

Той погледна към полицай Браун и сложи плътно ръка върху долната част на слушалката. По-точно бе да се каже не „ръка“, а „ръчище“, под което се изгуби цялата слушалка.

Изражението на лицето му издаваше непреклонност. Сламенорусата му коса бе разрошена.

— Само ядове! Нищо друго, освен ядове няма в този полицейски участък — възропта той. — По-добре да бъхтам непрекъснато из улиците като патрул…

- 1 -