«Само бъдещето»

- 1 -
Създаден сам да бъда като стаяв хотел — с едно легло, с един прозорец,с една работна маса, — аз живеехи постепенно моята душапривикна с тялото ми. През прозорецапонякога погледне тя, полегнев постелята, до масата приседне —и скърца пак безхитростно перото.А зад прозореца вървяха хора,коли гърмяха и шумеше дъжд,пищяха милиционерски свирки,със слънцето настъпваше деняти със звездите идваше нощта,ту облачно, ту чисто бе небето.Града обикнах като пришелец,с щастливи впечатления бях пълени новото за новостта обичах,а всекидневното — за всеки ден.Понеже е четириизмерен този свят,по мярка бе ми бъдещето само.Но свърши самотата ми. Тъй стана,че в стаята ми се нанесе друг —съквартирант. И новата душазапочна да се размножава, кактовърху стъкло предметно — хромозом.Измъчвах се от свойта теснота,макар че се разраствах като град,с квартали нови натежавах.                                        Азпрехвърлих през реката мост.                                        Не мидостигаха работници. С циментапрах вдигахме и с тухлите бумтяхме,и кожата хълмиста на земятас булдозери до костите одрахме.Хвала на онзи, който се раздава!Хвала на теб, мой бит, лишен от бит!Хвала на теб, благословен мой тензор!Хвала на теб, език от друго време!Да мине век — не ще го разберем,пред него съм от „Словото за похода“,лежа си — от татарите сразен:
- 1 -