«Пушкинови епиграфи»

- 1 -
>        I

Пак ли ме тревожиш ти?

И какво си?…

„Стихове, съчинени по време на една безсънна нощ“1Вникнах в скритата идея,друг дано я продължи.Ти поне как да живеена потомъка кажи —за небето или хляба,за суетния ли ден;или слово ще му трябвана вървящия след мен?Под прозореца рекатана забравата тече,тайната на бъднинатаи замайва, и влече.Аз крещя, а той нехае,цяла нощ свещта трепти,сякаш пише от безкрая:„Пак ли ме тревожиш ти?“И не струвам дума дажев неговите редове —думата си той ще кажеможе би след векове.Боже мой, нима ще минакато него край целта:от живот — в живот мърцина,без да стигна същността?>        II

Като божествено видение,

Като самата красота…

„К…“2Тъй както в ямата познатаи онзи Пленник на Кавказ —от глината на нищетатаиграчки детски правех аз.И неизпечени, те всичкислед час строшени са били —козлета, агънца и птички,камилки, зайци и петли.Отгоре хвърляха децата,тъй както в клетката на звяр,трохи оскъдни за отплатана тъй нетрайния ми дар.Приспал тревогата, забравяхна мама песните дори,но чуждия брътвеж долавяхи смисълът му се разкри.Живеех смътно, но спасениедойде за моя дух сломен —като божествено видениеяви се музата пред мен.И стълба спусна мигновенои ме изведе във света —прости сърдечната ми леност,
- 1 -