«Черният човек»

- 1 -
Друже мой, друже мой,аз съм много и много болен.Сам не знам откъде е дошла болестта.Сякаш вятър свистинад полята безлюдни и голии засипва ума мис алкохол, като с жълти листа.А главата ми маха с уши,както птица с крилата.На врата й увисваткраката ми, вече без мощ.Черния човек,черния, черния,черния човексяда до мен на кревата,черния човекне ми дава да спя цяла нощ.Черния човекноси книга със гнусни страниции гъгнещ над мен,като над мъртъв монах,ми чете за животана някакъв негодник и пияницаи всява в душата ми мъка и страх.Черния човек,черния, черния.„Слушай, слушай —мърмори ми той, —има в книгата ценнимисли и планове.Славно живял енейният геройв страна на ужасникрадци и шарлатани.Декемврийският снягтам е дяволски чисти фъртуни навяваткъдели малки!Този човек бил авантюристот най-високаекстрена марка.Бил той изященпоет при това.Малка, но ловкасила имал.И една четирийсетгодишна женанаричал мръсницаи своя любима.Щастлив съм — казвал —с ловък ум и ръце.А несръчнитеса нещастници известни.Нищо, че честона мойто сърцепричиняват мъкафалшивите жестове.В бури, в жестоки,в страшни беди,в плен на мъчителнимисли и чувства,да имаш усмихнат, безгрижен видто е най-висше в света изкуство.“Черни човече,та ти хитруваш!Нали нямаш службатана водолазите.Твоят поет не ме интересува.За друго, моля,чети и разказвай.Черния човекблещи в мене гледеци очите му бълват
- 1 -