«Виолетов огън»

- 1 -
Пролог

Ню Йорк

Първи ноември, 1873

— Рейд, толкова се радвам, че дойде.

Рейд Браг се усмихваше непринудено и невероятно очарователно, докато разтърсваше ръката на Албърт Ван Хорн. Току-що бе влязъл в огромното фоайе с мраморни колони в дома на Ван Хорн на Четиринадесета улица. Високите пет метра тавани бяха украсени с умело изрисувани ангелчета, които се носеха сред кълбета от облаци. Стълбището и внушителните перила от палисандрово дърво и месинг се извиваха нагоре към полуетажа между партера и първия етаж. Стъпалата бяха застлани с ориенталски килим в кралско червено. Класически бюстове се мръщеха на Рейд от зелените си мраморни пиедестали, а от тавана висеше полилей с размерите на две големи пиана. Безбройните кристали по него блестяха. Рейд беше виждал немалко чудесно обзаведени къщи, но даже и той беше впечатлен.

— Удоволствието е мое, Албърт. Ти знаеш това — отвърна той с непринудена сърдечност.

Албърт Ван Хорн, който бе финансирал строежа на железопътни линии още отпреди избухването на Гражданската война, отвърна на усмивката на Рейд. Той прегърна младежа и те закрачиха заедно по просторния черно-бял мраморен коридор.

— Как си, Рейд?

— Добре, сър, а вие?

— Чувствам се възможно най-здрав — отвърна Ван Хорн. — Чух да казват, че скоро пак ще ни напуснеш.

— Да, сър, боя се, че е така.

- 1 -