«Огньовете на рая»

- 1 -
Бренда Джойс Огньовете на рая ПРОЛОГ

Ню Йорк, 1890 година

Беше така отегчена.

Тя въздъхна, докато се взираше в отражението си. Мъжът й Роджър Клакстън щеше да се прибере след няколко часа. Благотворителният прием в къщата на семейство Браг беше тази вечер. Надяваше се да не бъде толкова скучно, колкото последния път.

Дали да не се облече и да излезе, за да напазарува в магазина на Лорд & Тейлър? Ако поиска, би могла да се върне преди Роджър. А и защо ли да се тревожи? Навярно той дори не би забелязал отсъствието й и би влязъл право в кабинета си при проклетия телефон. Застинала неподвижно, Мериан се погледна втренчено в огледалото.

Красива беше, дума да няма. Руса и стройна, с елегантен маниер, който се придобива само с аристократично възпитание в течение на много поколения. Нямаше възражения, разучаваше се с видимо задоволство. На тридесет и осем все още караше мъжете да забавят крачка. Тя сложи натежалата си от пръстени малка ръка с безупречен маникюр на талията и разтвори халата от тънка коприна и дантели. Дръзкият корсет от черна батиста разкриваше всичките й прелести: гърдите — нито много големи, нито много малки, тънкия кръст, източените бедра. Усмихна се. Може би трябваше да се облече — ако побързаше, щеше да си бъде обратно в къщи точно преди Роджър. Ала нямаше да ходи на пазар.

- 1 -