«Сламката и въгленът»

- 1 -
Бобчето, сламката и въгленътЛатвийска приказка

Наклала баба огън и седнала да отбере чисти бобени зрънца, че да свари чорбица за дядото си. Не щеш ли, от шепата и паднало едно бобено зрънце — цялото беличко — и се търкулнало към отворената врата на кухнята.

— Хей, къде отиваш? — попитала го една неизгоряла сламчица, която мирно лежала край огнището.

— Ще се поразходя по света да видя има ли такива хубави бобени зърна като мене.

— Моля ти се, позволи ми и аз да дойда с тебе — замолила се сламката.

— Защо не? Тръгвай! — рекло зърното и прескочило прага.

Сламката хвръкнала от радост подире му.

— Къде без мене? — провикнало се едно въгленче, току-що отронено от най-крайната главня.

— Ела, въгленче! — поканило го бобеното зърно. — Ти ще ни светиш, когато през нощта стане тъмно.

Въгленчето се разпалило, подскочило нагоре и затепкало подир бобеното зърно и сламката.

Излезли навън. Упътили се към полето. Вървели, вървели, стигнали до брега на едно мъничко поточе и там спрели.

— Ами сега какво да правим? — обърнало се бобеното зърно към другарите си.

— Лесна работа — отвърнала сламката. — Аз ще се пречна над поточето като мост, а вие ще минете по мене отвъд.

И мигом се протегнала като мост над поточето.

— Хайде, минете по мене! — викнала тя към бобеното зърно и въгленчето.

- 1 -