«Умната девойка»

- 1 -
Ангел КаралийчевУмната девойка Даргинска народна приказка

Живееха някога двамина братя: единият — последен сиромах, а другият — богат. Веднъж богатият повика бедния у дома си и му рече:

— Аз имам обор, пълен с добитък: и коне съм развъдил, и крави, колкото щеш, а овчето ми стадо не се събира в кошарата. Като те гледам как се измъчваш и не можеш да свържеш двата края, сърцето ме боли. Какво ще кажат хората: изоставил брата си да умира от глад, а той се разполага като някой княз! Затуй съм решил да ти подаря една от моите крави. Тя е старичка, единият й рог е счупен, но дава бяло мляко. Ако ти проработи късметът, може и теленце да ти отели. Прибери си я у дома. Твоя да бъде!

Бедният брат се просълзи и целуна десницата на своя богат брат. Отведе кравата и каза на жена си:

— Хубаво се грижи за тази крава, защото тя може да ни роди теленце. Тогава и ние ще станем хора.

Сиромахкинята се разшета. Почисти обора, донесе млада тревица на кравата, напои я с бистра водица. Прашинка не даваше да падне върху добичето.

Подир два-три дни двете етърви — съпругата на богатия и сиромахкинята — отидоха към гората да берат гъби. Сиромахкинята набързо си напълни кошницата и си тръгна, а богатата се потриваше и търсеше узрели ягоди.

— Къде бързаш и защо ме оставяш сама? — провикна се богатата.

- 1 -