«Зайо Байо и Кума Лиса»

- 2 -

И като се упъти към заешката къщурка, Кумчо Вълчо бутна с предната си лапа вратата и надзърна вътре. Кума Лиса тъкмо дояждаше крилцето на едно неразумно врабче, което беше паднало през комина на заешката къщурка.

Щом видя муцуната на вълка, Кума Лиса се развика:

— Кой наднича в моя дом? Пръждосвай се в гората или ще ти откъсна главата като на врабченцето, дето го дояждам сега!

Вълкът се уплаши, обърна се назад и побягна. А Зайо Байо пак наду гайдата и тръгна, дето му видят очите.

На една полянка между боровите дървета той срещна баба Меца Медарова.

— Зайче Байче — викна тя, — защо плачеш?

— Ще плача не, ами ще рева! — занарежда заекът и захвана да разправя историята си.

Баба Меца се ядоса много.

— Ще я изхвърля навън! — изръмжа тя. — Как смее да се намества в чужда къща без съдебно решение! Ей сега ще и покажа коя съм!

И като се втурна напред, Баба Меца блъсна вратата на заешката къщурка.

Кума Лиса я посрещна с метлата.

— Ти защо си навираш носа в чуждата къща! Вън! Или ще ти отупам гърба с тая метла! На пух и прах ще те направя.

От очите на лисицата изскочиха искри. Баба Меца се стъписа уплашена, измъкна се заднишком и търти да бяга в горските пущинаци.

А Зайо Байо махна безнадеждно с лапа, тръгна по пътеката, която водеше към село, и захълца. Накрай село го срещна Червен Петльо Гребенаров и го попита защо плаче. Заекът му разказа всичко.

— Не плачи, братче! — утеши го Петльо. — Аз ще изплаша Кума Лиса и ще я прогоня от твоята къща.

И потеглиха двамата. Петльо отпред, заекът отзад. Но щом стигнаха до къщурката и поискаха да влязат, Кума Лиса пак се наежи и развика:

— Вън! Вън! Или ще ви откъсна главите!

Ала петелът не се уплаши. Той разклати заплашително червения си гребен, запляска с криле и се провикна:

Аз съм Петльо Гребенаров, пръвприятел съм на Шаро! Кукуригу!Кукуригу!

А на лисицата се стори, че петелът вика: „Събуди го! Събуди го!“

— Кого да събудя! Шаро ли? — изврещя Лисицата, загубила ума и дума. Хвърли се навън през отворения прозорец, шмугна се в гората и вече не се върна.

— Благодаря ти, Петльо! — рече заекът на петела. — Ти, братко, ми помогна да се прибера пак в моята топла къщурка.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2556]

Последна редакция: 2007-04-29 13:48:41

- 2 -