«Мечето»

- 1 -
МечетоЛакска приказка

Дали е било, дали не е било — живял, казват, на света един вдовец и имал дъщеря-хубавица.

Трудно било на вдовеца без жена. Оженил се втори път.

А мащехата, едва влязла в къщи, намразила пащерка си и по цели дни не оставяла мъжа си на мира:

— Заведи я където щеш, само да не се връща!

Молил я мъжът й, увещавал я, ала лошата жена държала на своето и на края успяла. Дъщерята сама помолила баща си:

— Да вървим, заведи ме, татко! Светът е голям, няма да пропадна…

Отишъл бащата на пазара с дъщеря си. От един ловец купил мечешка кожа, облякъл я на девойката и се запътили за столицата.

Като минавали край царския дворец, бащата силно извикал:

— Продавам мече! Продавам мече!

Чул това царският син, погледнал през прозореца и пита:

— А какво може да върши мечето ти?

— Всичко, каквото заповядаш! — казал бащата.

Зарадвал се царският син на такова развлечение. Платил три жълтици. Купил мечето!

Живее мечето при царския син, радва го: покоите подрежда, оръжието чисти, на трапезата прислужва… Царският син не може да се нахвали с него.

А девойката, като свърши всичката работа, се свира в ъгъла и от парцалите, които измоли от царските шивачи, си шие рокли. Ушила си цели три: сребърна, златна, елмазена, една от друга по-хубави и толкова тънки, че се криели в орехова черупка.

- 1 -