«Единственият син на бедната бабичка»

- 1 -
Единственият син на бедната бабичка Осетинска приказка

Живели някога една бабичка и момчето й. То било на около петнадесет години. Веднъж у съседите имало танци, синът се поскарал с другарите си и те го упрекнали:

— Преди да се впускаш в кавги с нас, намери изчезналия си баща!

Синът се върнал в къщи и тъжно застанал до майка си.

— Какво те натъжава, синко? — попитала го тя.

А той й казал:

— Опукай ми пуканки!

Тя опукала и му подала пълна шепа много горещи пуканки. Той стиснал ръката й с горещите пуканки в нея и я попитал:

— А сега ми открий къде се е дянал баща ми?

Майка му отговорила:

— Да не прости господ на този, който е заприказвал с теб за това! Ще ти открия тайната: баща ти го похити един великан, но ти нищо не можеш му направи и не се опитвай.

— Не остана ли от баща ми кон и нещо друго? — попитал синът.

— Ей там в конюшнята е конят му — отговорила тя, — от тора се виждат само ушите му. Изведи го и се погрижи за него!

Той отишъл в конюшнята, измъкнал коня от тора, изкъпал го със сапун и белтък от яйца. След това го оседлал, качил се на него, шибнал го с камшик и започнал да го пришпорва ту на една, ту на друга страна.

— Как изглеждам на моя кон? — попитал майка си.

— Как изглеждаш ли? — отвърнала майката. — Изглеждаш на коня така, както конски тор изглежда върху пресен сняг.

- 1 -