«Мати Веселяка»

- 1 -
Мати Веселяка Карелска приказка

Живели някога дядо и баба. Те имали двама сина. По-големият, Тойво, бил работлив и послушен, само че много мълчалив и винаги намусен, затова го наричали намусения Тойво. По-малкият пък се казвал Мати. И той бил добър момък, ала за разлика от брат си, работел ли — песни пеел, разговарял ли — весело се смеел. На всичко отгоре свирел много майсторски на кантеле — такъв един инструмент със звънки струни.

Един ден намусеният Тойво отишъл в гората за дърва. Избрал една елха и почнал да я сече.

Събудила се Баба Меца:

— Кой вдига шум, та не ме оставя да спя?

Измъкнала се из бърлогата си и гледа: един момък сече елха, гората ечи, трески хвърчат на всички страни.

Ядосала се Баба Меца:

— Защо не ме оставяш да спя? Хайде, пръждосвай се по-скоро!

Па като го сграбчила с лапищата си, та като го раздрусала, куртката му се разпрала по всички шевове. Изтървал Тойво брадвата, прескамбичнал се три пъти и снега и паднал право в шейната. Изплашил се конят, хукнал и повлякъл шейната през пънове и трапища.

Върнал се намусеният Тойво без дърва, без брадва, с разпрана куртка, а самият той ни жив, ни умрял от страх.

- 1 -