«Ханът и обущарят»

- 1 -
Ангел КаралийчевХанът и обущарят Уйгурска народна приказка

Когато настъпил големият празник, уйгурският владетел на Алма Ата тръгнал по най-затънтените улици на своята столица да се поразходи и да види как живеят хората. Подир него на коне потеглили трима брадати везири. Била късна нощ. Всички прозорци тъмнеели, защото уморените работни хора спели дълбоко. Само в една малка сиромашка къща мъждукала светлинка. Ханът отбил коня си към светлинката и похлопал на прозорчето. Вратата скръцнала и отвътре се показал домакинът. Той бил опасан с кожена престилка и държал в едната си ръка обувка, а в другата игла и конец. Владетелят веднага познал, че този човек е обущар и кърпи стари обуща.

— Защо не спиш, а си се заловил посред нощ за работа? — попитал ханът.

Обущарят, който познал големия гостени, се поклонил с почит и промълвил:

— От нужда, господарю! Ако не работя денем и нощем, не ще мога да изкарам хляб за домочадието си.

— Колко деца имаш? — повторно попитал ханът.

— Двечки са — отвърнал кърпачът, — но са още много мънички, не могат да ми помагат.

— А отколе ли си дошъл в този град?

— Преди четиридесет и седем години.

Ханът погледнал набръчканото му лице, главата му и пак запитал:

— А кога падна снегът върху тази планина?

— Точно преди три години, господарю!

— Изведнъж ли заваля?

- 1 -