Живяла някога една сиромахкиня. Тя си имала малко петленце с червено гребенче. Петленцето било много работливо и само си изкарвало прехраната. Ровело с крачката си по двора, намирало си зрънца, буболечки, червейчета и ги кълвяло. Веднъж, като търсело какво да хапне на бунището, петленцето намерило една сребърна паричка. Тъкмо в туй време покрай двора на сиромахкинята минал турският султан. Той видял сребърната паричка и казал на петлето:
— Хей, петле, дай ми твоята сребърна паричка! Но петлето се накокошинило:
— Не си я давам! Тя си е за моята стопанка!
Тогава турският султан влязъл в двора на сиромахкиня, подгонил петлето, хванал го и насила отнел паричката от човката му. Отишъл в двореца си и я скрил в султанската съкровищница.
Че като се разсърдило онова ми ти петле, че като хвръкнало на плета, че като се развикало:
— Кукуригууу! Султане, султане, дай ми сребърната паричка!
Турският султан се намерил натясно. За да не слуша петлето, той се скрил в двореца си и накарал слугите да затворят всичките прозорци и да заключат вратите.
Но петлето подхвръкнало към двореца, кацнало на един прозорец, захванало да кълве с човка стъклото, да пляска криле и да вика, колкото му глас държи:
— Кукуригууу! Султане, султане, ти ми открадна сребърната паричка! Дай ми я!
Султанът потънал в земята от срам. Разлютил се и заповядал на слугата си:
— По-скоро иди да хванеш петлето и го хвърли в кладенеца, да млъкне най-сетне!
Султанският прислужник издебнал петлето, стиснал го за крачката и го бухнал в кладенеца надолу с главата.
Но петлето, щом паднало на дъното, отворило човката си рекло:
— Водичке, водичке, влизай в моята гушка!
И всичката вода от кладенеца се вляла в човката на петлето. Напълнила го — от краката до гребенчето.
Тогава петлето се измъкнало от кладенеца, тежко-тежко подхвръкнало и пак запърхало на султанския прозорец и високо се развикало:
— Кукуригууу! Султане, султане, върни ми сребърната паричка!
Турският султан пламнал от яд и високо заповядал на прислужника си:
— Веднага да го хванеш и да го хвърлиш в напалената пещ.
Прислужникът пак издебнал петлето, отнесъл го в кухнята и го запокитил в пламъците на разгоряната пещ.
— Водичке, водичке — мигом заговорило петлето, — излей се от мене и угаси огъня!