«Кума-лиса и гърнето»

- 1 -
Ангел КаралийчевКума-лиса и гърнето Руска народна приказка

Отиде стрина Марина на нивата да жъне. За обяд тя си носеше една прясна питка в торбичка и паничка кисело мляко, подквасено в пръстено гърне. Най-напред жътварката окачи торбичката на едно брезово клонче, а до дънера на дървото в шумака потули гърнето — да седи на сенчица и на хладина. Тъкмо запретна ръкави стрина Марина и се залови за работа, ето я че пристигна Кума-лиса с тихи стъпки от гората. Изви нагоре едното си око към окачената торбичка и си рече: „Сладко мирише, но е окачено високо!“ Завъртя се наоколо и набута гърнето с млякото. Неканената гостенка предпазливо погледна към работната жена, която режеше сръчно ръкоите, и като разбра, че няма да я усети — посегна да излочи вкусното мляко. Но гърлото на гърнето беше тясно и главата й не можа да влезе вътре. Тогава хитрата Лиса сложи предните си лапички върху гърнето, изправи се на задните си крака и с голяма мъка навря главата си през гърлото на съдината, додето езикът й стигна до млякото! Захвана да лочи. Излапа всичкото мляко и опита да си измъкне главата, но не можа.

Уплашена здравата, Кума-лиса хукна по пътечката през гората и почна да говори:

- 1 -