«Петлето и бобеното зърно»

- 1 -
Ангел КаралийчевПетлето и бобеното зърно Руска народна приказка

В кокошарника живееха едно петле и една кокошчица. Те бяха неразделни и навсякъде ходеха заедно да кълват зрънца, червейчета и буболечки. Петленцето беше много лакомо, затуй кокошчицата често му повтаряше:

— Не бързай, Петльо! Внимавай какво кълвеш, защото ще се задавиш!

Но петлето си знаеше своето.

Веднъж в хармана кокошчицата и петлето намериха и торба разпилени бобени зърна. Очите на петлето светнаха, щом ги съзря. То протегна шия, развика се: „Ко-ко-ко!“ — и клъвна най-голямото зърно. Тогава коравото бобено зърно заседна в гърлото му и петленцето се задави. Падна на гърба си, вдигна нагоре крачката си — нито шава, нито става.

Че като се уплаши оная ми ти кокошчица! Разпери криле и право при птичарката.

— Мила стопанке — извика кокошчицата, — голяма бе се случи!

— Каква беда? — попита птичарката.

— Нашето лакомо петленце се задави с бобено зърно. Кажи какво да го правя?

— На ти моя напръстник! — рече птичарката. — Иди в гората да го напълниш с водичка от горското кладенче. Щом налееш една глътка в гърлото на петленцето, то ще преглътне водичката и ще му мине.

Втурна се кокошчицата, прехвръкна през оградата, завтече се през поляната и навлезе в гората. Намери Мъхнатото кладенче и му се помоли:

- 1 -