«Пан Котаран»

- 1 -
Пан КотаранУкраинска приказка

Остарял пан Котаран. Излежавал се край огнището, мъркал и го мързяло да лови мишки. А мишките вече не се страхували от него. Цял ден тропали ръченица покрай малката възглавница, на която дремел, дърпали го за мустаците, и когато захващали да играят на прескочи магаре, прескачали го като пън. Веднъж стопанинът видял какво правят мишките и поклатил глава.

— Защо ми е на мене такъв котарак? — рекъл той. — Хайде, Котаране!

Натикал го в една торба и го отнесъл в гората.

Оставил го под едно дръвче. А Котаран жално захванал да мяучи. Чула го Кума Лиса и тозчас пристигнала.

— Ти кой си? — запитала тя.

Котаран се уплашил и козината му настръхнала.

— Аз съм пан Котаран.

Зарадвала се Лисана, че този гостенин е от господарски род и се завъртяла около него.

— Искаш ли, пан Котаране, да заживеем заедно в гората? Аз ще те отведа в моята къща и всеки ден ще ти нося туйцък, онуйцък за ядене. Гладен няма де те оставя.

— Искам! — отвърнал Котаран и двамата тръгнали към Лисиния дом.

Там си заживели хубавичко: Кума Лиса угаждала за всичко на своя съпруг. Мъкнела кокошките от курниците, донасяла му нападали по земята малки пиленца, които силният вятър събарял от гнездата на птиците. Веднъж Лисана срещнала пред къщата си Зая Бая.

— Какво търсиш тук? — запитала тя.

- 1 -