«Сиромахът, вълкът и лисицата. Осетинска приказка»

- 1 -

Живял едно време един сиромах и си нямал нищо друго освен два вола. Отишъл веднъж да оре близо до гората. Оре, оре, изведнъж пред него застава вълкът.

— Добър ден, сиромахо! — казва той.

— Добър ден, вълчо! — отвръща сиромахът.

— Хайде, сиромахо, да сключим с теб договор — предлага вълкът.

— За какво договор?

— Докато ореш, всеки ден ще ти довличам по един овен, а ти, когато привършиш оранта, ще ми дадеш единия си вол.

Сиромахът се замислил и си вика:

— Е, добре! Всеки ден по един овен — това ще излезе повече от цената на моя вол, имам сметка…

Вълкът започнал всеки ден да довлича на сиромаха по един овен. Всеки път го заколвали и го изяждали заедно.

Когато наближило да привърши оранта, сиромахът започнал да се вълнува:

— Какво ще стане с мен сега? Вълкът ще отведе вола ми — с какво ще остана?

Закуската още не била готова и вълкът още не бил дошъл, когато отнякъде се появила лисицата: минала край сиромаха и казва:

— Добър ден, юначе!

— Добър ден, лисо — отвръща той.

— Защо си тъжен? — пита лисицата.

— Как да не бъда тъжен? — отговаря той. — Условихме се с вълка: докато ора, всеки ден ще ми довлича по един овен: когато привърша, трябва да му дам единия си вол. Утре свършвам оранта, той ще отведе вола ми — как ще живея, как ще прехранвам децата си? Ето защо съм тъжен.

Лисицата му дума:

- 1 -