«Ратаят Симон. Арменска приказка»

- 1 -

Имало едно време един момък на име Симон. Ценил се за ратай у един богаташ.

Е, то се знае, когато живееш в голямо семейство, всичко може да се случи. Така било и в дома на богаташа. Паница ли се счупи, казват — виновен е Симон, изварата ли намалее, казват — виновен е Симон.

С една дума, каквото и да станело, за всичко обвинявали Симон.

Богаташът имал една червена телица. Една вечер тя се прибрала от паша, а през нощта умряла. Снахите решили, че е виновен Симон.

Върнал се стопанинът в къщи, те му разказали, че червената телица умряла и добавили:

— Симон е виновен.

Сетне забравили за това.

След известно време най-голямата снаха родила син.

Зарадвала се цялата рода, съседите, всички дошли да поздравят богаташа. Пируват, веселят се, зурната свири, играят.

Стопанинът излязъл с гостите на двора, гледа — Симон седи в един ъгъл и плаче.

— Защо плачеш, Симон? Всички наоколо се веселят, радват се, а ти проливаш сълзи?

— Как да не плача, господарю? Каквото и да стане, вие казвате: Симон е виновен. Ето и сега — най-голямата снаха роди син, страхувам се, че пак ще кажете: Симон е виновен.

Информация за текста

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

- 1 -