«Тримата съдии»

- 1 -

Имало едно време трима съдии, които бог отличил с мъдрост; живеели те дружно и помирявали хората, когато се карали. Двамата от тия белобради старци с особена почит се отнасяли към третия, тъй като той бил най-мъдрият от тях. Когато не могли да вземат решение, понякога отивали при него за съвет. Но той давал съвети не само на тях; малко били хората, които не се обръщали към него за помощ. Славата му се разнесла из цялата страна. Той имал една дъщеря, а приятелите му — по един син. Децата расли заедно и много се обичали. Така живеели, докато дошло време младежите да се женят. Замислили се бащите на младежите, но в тази работа те не поискали да се съветват помежду си. Бащата на единия младеж пратил слугата си да каже на бащата на девойката:

— Дай дъщеря си на моя син.

Изслушал бащата на девойката тези думи, заповядал да нахранят слугата, а отговор не дал. Докато този слуга ял, дошъл пратеникът на другия съдия със същите поръки. Бащата на девойката заповядал:

— Нахранете и този слуга, не му казвайте нищо: нека се срещне с първия пратеник.

Когато вторият пратеник захванал да яде, първият вече се нахранил и излязъл да се сбогува с домакина. Домакинът рекъл:

— Много добре… Защо не?… Определям срок от три месеца. Кажи на своя господар да се приготви за това време.

- 1 -