«Ловецът и неговият син»

- 2 -

Стигнал до една голяма могила и видял жилището на Саломка — по-високо от кедрово дърво. Влязъл в жилището Геента и се провикнал:

— Тука ли живее Саломка?

— Тук живее! — отговорил отвътре старчески женски глас. — Ти защо си дошъл?

— Дошъл съм да си премеря силите с него — отговорил Геента и влязъл.

— Почакай малко, моят син ей сега ще се върне от лов. Видиш ли, там на огнището съм заровила във въглените ръжена. Моят син Саломка винаги ближе ръжена, когато се върне премръзнал. Постопли се, гостенино! — поканила старицата ловеца и като грабнала нажежения ръжен, бързо го тикнала в устата му. Изгорила му езика.

Ей го по едно време се задал Саломка. Закрачил из къщата. Той бил такъв грамаден, че едвам се побирал вътре. Под мишниците си мъкнел две убити мечки. С гръмовит глас се провикнал великанът:

— Вземи едната мечка! Смъкни и кожата и я изяж! Виждам, че си дошъл да се бориш с мене. Ако изядеш твоят дял по-бързо от мене, тогава ще се борим двамата. Не ме ли превариш — тежко ти.

Като изговорил тези думи, великанът строполил мечката върху Геента и насмалко щял да го утрепе. Преди ловецът да одере своята мечка, Саломка вече нагълтал другата.

— И ти си тръгнал с мене да се бориш! — подигравателно рекъл Саломка.

И като пипнал ловеца, сръчно му зашил устните с две жили, окачил на носа му едно звънче и го затворил в скривалището си.

- 2 -