«Ловецът и славеят»

- 1 -

В един древен град в страната на планините живеел едно време един ловец. Той никога не се завръщал без лов. Когато се прибирал, закачал лова си на пояса и така влизал в града. Хората гледали и се радвали, че в града им живее такъв ловък стрелец. Старците се отнасяли към него с почит, а децата — със завист и гордост.

Веднъж ловецът, както винаги, на разсъмване излязъл на лов. Цял ден изкарал в гората, но нищо не срещнал на пътя си. „Как ще се върна в града без никакъв лов“ — мислел той. Не изминал ловецът няколко крачки и изведнъж гледа: на един дрян кацнал славей. Дръпнал ловецът спусъка и започнал да се прицелва. Видял го славеят, познал го и затреперал от страх.

— О, почтени ловецо, какво си намислил? — изпищял славеят.

— Да те убия! — гордо отвърнал ловецът.

От тези думи славеят още повече се уплашил.

— О, почтени ловецо, зная, че ти си най-добрият стрелец. Затова напуснах гората, където ходеше на лов. Но ти ме намери и тук. Ала защо ти е такава мъничка птичка? Ако твоят куршум ме улучи, от мен нищо няма да остане. Пощади ме! Не ме убивай! — помолил се славеят.

Ловецът изслушал славея и казал:

— Искам да те убия не за да те изям. Не! Но аз винаги съм се връщал от лов с плячка. Ала днес още нищо не съм застрелял. А да се върна без нищо в града — това е позор за мен.

- 1 -