«Дъщерята на слънцето»

- 1 -

Имало едно време, пък може и да не е имало, трима братя. Веднъж те изорали нивичката си и я засели. Първият — от едната страна, вторият — от другата, третият — в средата. Изникнало едно жито — за чудо и приказ! Люшка се, вълнува се като море, вълнуват се, тупкат от радост и сърцата на орачите. Ала внезапно небето потъмняло, струпали се облаци, заудряла градушка. Краищата на нивата се спасили, а средата цялата я очукало, натъпкало в земята всичкото зърно.

Дошъл селянинът, видял опустошената си нива, сърцето го заболяло. Нищо не казал, само въздъхнал, взел си сърпа и тръгнал да дири щастие на друго място.

Вървял, вървял, стигнал при един богаташ. Богаташът имал нива за сто дни работа. Селянинът рекъл:

— Какво даваш, ако ти пожъна всичкото жито за един ден?

— Давам ти половината зърно — отговорил стопанинът.

Отишъл нашият селянин на нивата, до пладне усуквал от ръженица въже за снопите. По пладне хванал сърпа и зажънал. Жъне и изправя снопи, жъне и изправя, цял ден жънал, всичкото жито от голямата нива гътнал и навързал, само един сноп оставало да върже, когато слънцето се наклонило на залез.

Изправил се човекът, отложил шапка и се помолил на слънцето:

— Не залязвай, почакай мъничко, само един сноп да вържа.

- 1 -