«Да, не, никога»

- 3 -

— Ей, слуга, сложи масата! — извикал той.

Изпълнил слугата заповедта, наредил на нея ястия и пития. Ловецът го поканил да седне с него. Седнали двамата и почнали да ядат и пият. От една чаша пиел ловецът, от другата — слугата. Нахранили се добре. Решил ловецът да си върви, предложил и на слугата да тръгне с него.

Съгласил се той и двамата тръгнали на път. Вървели, вървели, срещнали един човек с тояга в ръце. Попитали го защо му е тази тояга.

— Искам да я продам — отвърнал той.

— За какво може да послужи тя?

— Ако й кажеш: «Убий този човек!» — ще го убие, ако й кажеш «Набий!» — ще го набие.

Ловецът купил тоягата и се запътил право при своя цар. Пристигнал той и се явил с тоягата пред него. Царят го попитал:

— Е, донесе ли «да, не, никога»?

— Донесох — отвърнал ловецът.

— Покажи!

Ловецът казал на тоягата:

— Хайде, тояжке, удряй царя! За убиване — не го убивай, но го набий така, че цял живот да помни!

Че като се развъртяла оная ми ти тояга! Удряла, удряла царя, всичките му кости изпотрошила. Ловецът попитал:

— Стига ли ти?

— Да!

— Искаш ли още?

— Не!

— Ще ми вземеш ли жената?

— Никога!

Спряла се тоягата.

— Юнак си ти и смело постъпи с мене! Бъди щастлив с твоята жена! — продумал царят.

- 3 -