— Ей, слуга, сложи масата! — извикал той.
Изпълнил слугата заповедта, наредил на нея ястия и пития. Ловецът го поканил да седне с него. Седнали двамата и почнали да ядат и пият. От една чаша пиел ловецът, от другата — слугата. Нахранили се добре. Решил ловецът да си върви, предложил и на слугата да тръгне с него.
Съгласил се той и двамата тръгнали на път. Вървели, вървели, срещнали един човек с тояга в ръце. Попитали го защо му е тази тояга.
— Искам да я продам — отвърнал той.
— За какво може да послужи тя?
— Ако й кажеш: «Убий този човек!» — ще го убие, ако й кажеш «Набий!» — ще го набие.
Ловецът купил тоягата и се запътил право при своя цар. Пристигнал той и се явил с тоягата пред него. Царят го попитал:
— Е, донесе ли «да, не, никога»?
— Донесох — отвърнал ловецът.
— Покажи!
Ловецът казал на тоягата:
— Хайде, тояжке, удряй царя! За убиване — не го убивай, но го набий така, че цял живот да помни!
Че като се развъртяла оная ми ти тояга! Удряла, удряла царя, всичките му кости изпотрошила. Ловецът попитал:
— Стига ли ти?
— Да!
— Искаш ли още?
— Не!
— Ще ми вземеш ли жената?
— Никога!
Спряла се тоягата.
— Юнак си ти и смело постъпи с мене! Бъди щастлив с твоята жена! — продумал царят.