«Да, не, никога»

- 2 -

Навел глава ловецът и тъжен се завърнал в къщи. Разказал на жена си какво му бил заповядал царят.

Изслушала го жена му и му рекла:

— Иди при онова дърво, на което бях кацнала. Свий венец от клоните му и го сложи пред себе си. Той ще те заведе там, където трябва.

Ловецът отишъл при дървото, свил от клоните му венец и го сложил на земята. Венецът литнал напред и ловецът забързал след него. Завел го венецът в подземното царство. Ловецът намерил там бащата на царя е му казал:

— Твоят син ме изпрати да търся «да, не, никога». Научи ме какво да правя.

Бащата на царя му отговорил:

— Върви все така направо; като стигнеш морето, премини на другия му бряг. Там ще видиш една къща. Попитай стопанина на тази къща и той ще те научи как да намериш «да, не, никога».

Вървял, вървял ловецът и стигнал до морето. Седнал върху венеца, преплавал морето и излязъл на другия му бряг. Намерил къщата, приближил се до нея и видял, че вътре гори огън, а не се вижда никакъв човек.

Влязъл той в къщата, скрил се и зачакал.

Дошли след малко трима души и единият извикал:

— Ей, слуга, слагай масата!

Появил се изневиделица слуга и сложил масата.

— Дай ни сега нещо да хапнем и пийнем!

Слугата изпълнил всичко. Хапнали и пийнали тримата и си отишли. Ловецът си помислил: «Да става, каквото ще, но и аз ще поискам от този слуга ядене!»

- 2 -