Имало едно време в едно царство мъж и жена. Те имали трима сина.
Мъжът ходел в гората, събирал съчки и сухи клони, товарел ги на магарето, откарвал ги в града и ги продавал. Така прехранвал жена си и децата.
Веднъж през лятото децата помолили баща си:
— Татко, вземи ни и нас в гората!
Бащата отначало не искал да ги вземе, но после се съгласил.
Щом стигнали в гората, децата се пръснали да търсят птичи гнезда.
Покатерило се най-голямото момче на едно високо дърво и намерило в едно гнездо две много красиви яйчица. Момчето взело яйчицата, показало ги на баща си и рекло:
— Татко, да занесем тези яйца на пазара и да ги продадем. Ще вземем за тях пари.
Бащата отвърнал:
— На кого са притрябвали тези яйца, синко?
Но момчето не го оставяло на мира и продължавало да го моли.
Бащата си помислил: „Може пък наистина някой да ги купи, макар и за развлечение“ — и се съгласил.
На другия ден сиромахът отишъл на пазара. Занесъл той дърва. Взел със себе си и яйчицата. Продал дървата, извадил от кошничката двете яйчица, взел ги в ръка и обиколил два пъти пазара. Никой и не погледнал яйчицата. Само един търговец ги видял и си казал на ума: „Защо ли ги носи? Кой ще му ги купи? А може би крият някаква тайна или имат някаква сила?“
И той попитал:
— Колко искаш за тези яйца?