— Прав си — отвърнал бонзата. — Ние ще го пазим като съкровище.
Поставили го в храма на най-хубавото място и всеки ден някой от учениците отивал да го погали нежно.
Оттогава са изтекли повече от хиляда години, а чайникът си е все на същото място. Почитан от всички, той се грее блажено на слънцето, чиито лъчи проникват в храма през просторните му прозорци.
Примечания 1Бонза — свещеник у японците. Б. пр.
(обратно)Оглавление.