«Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака»

- 1 -
Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака

Било ли е, или не — не знам, но казват, че живял някога един сиромах. Нищичко си нямал той — ни къща, ни двор.

Какво да прави? Отишъл в гората, оплел си колиба от клони и се заселил в нея.

Събере беднякът наръч сухи дръвца, отнесе ги в града, продаде ги, купи хляб и така живее.

Веднъж той пак отишъл в града с дърва.

Продал дървата, купил хляб и тръгнал обратно. Пъхнал хляба в пазвата си и премръзнал, свит от студ, се помъкнал към своята колиба. Пътят му минавал покрай царския дворец. Видяла го царската дъщеря и казала на баща си:

— Виж, татко, дявол минава.

Погледнал царят, видял, че не дявол, а беден човек минава, и сърдито отвърнал на дъщеря си:

— Съвсем не е дявол, а човек!

— Не, никакъв човек не е — виж колко е черен и окъсан. Дявол е, дявол! — повторила дъщеря му.

Заспорили бащата и дъщерята. Бащата се ядосал и казал на дъщеря си:

— Щом е така, още сега ще се омъжиш за него. Инак — главата ти ще взема.

Изплашила се царската дъщеря. Решила, че все пак е по-добре да се омъжи за сиромаха, отколкото да умре. Прибрала малко дрехи в една бохчичка, изтичала след него и му извикала:

— Ей, човече, почакай!

Обърнал се сиромахът и не повярвал, че такава красавица него вика, а продължавал да си върви, без да се оглежда назад.

- 1 -