«Приказка за големия гладник»

- 8 -

Взел Злочестника хляб и огън и се върнал при побратимите си. Те вече и не се надявали да го видят жив и здрав.

Запалили огън, стоплили се, похапнали и продължили по-нататък.

Вървели, вървели и стигнали до владенията на Червения змей.

Седнали да си починат. Пак били останали без хляб и без огън. Злочестника рекъл:

— Идете и намерете отнякъде хляб и огън!

Добре, ала змейовете не посмели да идат, страх ги било.

— Тук живее само Червения змей, а ние не смеем да отидем при него.

— Добре, тогава аз сам ще отида — рекъл Злочестника.

Тръгнал той и отишъл при майката на Червения змей.

— Майко, дай ми два хляба и огън — помолил се той.

— Как си дошъл тук? Жив човек не смее да припари, всички се страхуват от моя син — казала бабичката. — Бягай, докато не се е върнал, и знай, че ако успееш да преминеш реката, може да се спасиш, но завари ли те отсам реката, ще те погуби.

Дала му тя хляб и огън и го изпратила.

Не минал моста Злочестника, а останал да чака Червения змей на отсамната страна.

След малко се задал змеят. На рамото си носел цял явор, а на задницата на коня — убит елен.

Видял Червения змей Злочестника и се развикал:

— Кой си ти? Тук птица не смее да лети по небето и мравка да пълзи по земята — всички се боят от мене, а ти как си посмял да дойдеш?

- 8 -