«Приказка за големия гладник»

- 6 -

Стигнал той до жилището на Черния змей и видял майка му.

— Майко, в името на всички майки и деца, дай ми два хляба и огън.

— Кой си ти? — казала майката на Черния змей. — Нямам нито хляб, нито огън. Върви си, отдето си дошъл, защото син ми ще си дойде и ще те изяде.

— От коя страна ще дойде? — попитал я Злочестника.

Майката му показала.

Влязъл Злочестника в къщи, взел хляб и огън и тръгнал към оная страна, отдето щял да си дойде Черния змей.

Стигнал той до реката и се скрил край моста.

Задал се Черния змей. На коня му елен, а на рамото му — явор. Върви и си тананика.

Стигнал той до моста, а Злочестника си подал главата и извикал:

— Хей!

Конят се стъписал, запънал се, не иска да мръдне повече.

— Ах, ти, безделнико! — креснал змеят. — От що се плашиш? Дори Злочестника, който живее у царя, жив няма да се отърве от мене, ако ми падне. От що се боиш?

— Ще видим дали няма да се отърве! — извикал Злочестника и изскочил пред него.

Счепкали се двамата и дълго се борили. Изморил се дори и Злочестника. Не било лесно наистина да се победи Черния змей. Събрал той всички сили, тръшнал змея на земята и го убил.

Отрязал след това Злочестника месо за кебап от елена и отишъл при побратимите си.

Зачудили се змейовете, като видели, че Злочестника се връща жив и здрав при тях. Зарадвали се и чак не вярвали на очите си.

— Как така оцеля? — питали го те. — Как го надви?

Змейовете не можели да повярват, че Злочестника е надвил Черния змей.

— Ей тъй, надвих го — отвърнал им той.

Хапнали си хубавичко и четиримата и си починали. На другия ден змейовете казали на Злочестника:

— Край няма този път. Не искаме да вървим по-нататък. Ти продължи, ако искаш, а ние ще останем.

— Добре — отвърнал Злочестника, — ще продължа сам.

Погрижил се той за змейовете: единия оженил за жената на Белия змей, другия — за жената на Червения, а третия — за жената на Черния змей. Изженил ги всички, подредил ги и се приготвил за път.

— Не ме забравяйте — казал Злочестника на прощаване. — Ето, ще закача тук меча си, а вие гледайте — закапе ли от него кръв, знайте, че съм в опасност, и ми се притечете на помощ.

Казал това и потеглил на път.

Вървял той, колкото вървял, стигнал до един град. Забелязал, че в града е някак тихо. Нямало нито един мъж, а само деца. Отбил се Злочестника при една бабичка.

— Защо си дошъл тук, синко? — запитала го тя.

- 6 -