«Приказка за големия гладник»

- 5 -

Взел Злочестника хляб и огън и се върнал при побратимите си. Те вече и не се надявали да го видят жив и здрав.

Запалили огън, стоплили се, похапнали и продължили по-нататък.

Вървели, вървели и стигнали до владенията на Червения змей.

Седнали да си починат. Пак били останали без хляб и без огън. Злочестника рекъл:

— Идете и намерете отнякъде хляб и огън!

Добре, ала змейовете не посмели да идат, страх ги било.

— Тук живее само Червения змей, а ние не смеем да отидем при него.

— Добре, тогава аз сам ще отида — рекъл Злочестника.

Тръгнал той и отишъл при майката на Червения змей.

— Майко, дай ми два хляба и огън — помолил се той.

— Как си дошъл тук? Жив човек не смее да припари, всички се страхуват от моя син — казала бабичката. — Бягай, докато не се е върнал, и знай, че ако успееш да преминеш реката, може да се спасиш, но завари ли те отсам реката, ще те погуби.

Дала му тя хляб и огън и го изпратила.

Не минал моста Злочестника, а останал да чака Червения змей на отсамната страна.

След малко се задал змеят. На рамото си носел цял явор, а на задницата на коня — убит елен.

Видял Червения змей Злочестника и се развикал:

— Кой си ти? Тук птица не смее да лети по небето и мравка да пълзи по земята — всички се боят от мене, а ти как си посмял да дойдеш?

Скочил той от коня. Вчепкали се двамата. Борили се дълго, но Злочестника все пак надвил змея, тръшнал го на земята и го убил. После го метнал на коня и го откарал при бабичката.

— Я виж дали никой не може да победи твоя син! — рекъл й той.

Отрязал Злочестника от елена месо за кебап и отишъл при другарите си.

Повеселили се те него ден и през нощта, а на сутринта станали тръгнали по-нататък.

Стигнали така до едно място и какво да видят — пред тях се издига черна планина, на планината — черна гора, а в гората летят черни птици.

Спрели да си починат и Злочестника пак казал:

— Идете да намерите хляб и огън!

А змейовете едвам дишали от страх.

— Виждаш ли тази черна планина? — рекли те. — Там живее Черния змей. Няма в света по-силен от него. Нахълтахме веднъж ние в гората, но едва се спасихме. По-добре да бягаме по-далече от това проклето място.

— Не, побратими, не обичам да отстъпвам. Ако не искате, аз сам ще отида.

— Не ходи — молели го побратимите му.

Ала Злочестника не искал и да чуе и тръгнал.

- 5 -