«Приказка за големия гладник»

- 1 -
Приказка за големия гладник

Тъй ли е, или не е било тъй — не знам, но казват, че

някога си кос живял,той за всички грижа брал.

Имало едно време мъж и жена. Те били от бедни по-бедни.

Родил им се син и го нарекли Злочестник. Ала не можели да го нахранят — такъв голям гладник бил той. И млякото на майката пресекнало от немотия и глад.

Какво да правят? Занесли го в града, та дано някой се съжали и го вземе.

Прибрал царят Злочестника, наредил го при себе си. Но той бил такъв гладник, че с нищо не можели да го нахранят. Когато поотраснал, цяла пещ хляб и един овен вече не му стигали. А когато станал момък, съвсем не можели да го наситят: на едно сядане изяждал няколко вола и изпивал няколко кани вино и пак като че ли хапка не е слагал в устата си.

Измъчили се хлебарите да пекат хляб за него и готвачите — да, готвят.

Дотегнало и на царя. Извикал той Злочестника гладник при себе си, дал му пари, плуг и чифт волове и го изпратил да си върви по живо по здраво.

Върнал се Злочестника в родната си къща, но какво ще яде там. Два дни дори не издържал.

Стегнал се той и отишъл пак при царя.

Не бил се нарадвал още царят, че се е отървал от гладника, и ето го него пак на прага.

Какво да прави? Помислил, помислил царят и решил — само с хитрост ще може да се отърве от него.

А Злочестника бил толкова силен, че никой не смеел да му излезе насреща!

- 1 -