«Земята си иска своето»

- 1 -
Земята си иска своето

Живяла в стари времена една вдовица. Тя имала едничък син. Растял синът и виждал, че всички деца имат бащи, само той никого не може да нарече „татко“.

— Защо всички си имат бащи, а само аз нямам? — попитал той веднъж майка си.

Вдовицата отвърнала:

— Твоят баща умря.

— Какво значи това — умря? Той няма ли да се върне вече при нас?

— Той няма да се върне, а ние всички ще отидем там, където е той — рекла майка му, — никой не ще избегне смъртта.

Момъкът извикал:

— Аз никого не съм молил да се родя, но щом съм се родил, не искам да умирам. Ще отида да търся такова място, където няма смърт!

Дълго го молила майка му да не ходи, но момъкът не я послушал и тръгнал по света. Обиколил много страни. Навсякъде питал и разпитвал:

— Има ли тук смърт?

— Има — отговаряли му.

Разтъжил се момъкът — нямало такова място, където не се умира. Вървял веднъж през полето, гледа — пред него елен с високи, клонести рога. Харесали се много на момъка еленовите рога и той попитал елена:

— Не знаеш ли място, където не се умира?

— Такова място няма — отвърнал еленът, — но докато рогата ми не стигнат небето, аз няма да умра, а стигнат ли го, ще дойде и моята смърт. Ако искаш, остани при мене. Няма да умреш, докато аз съм жив.

- 1 -