«Вълшебната гривна»

- 2 -

Там току-що била изложена тежка златна гривна, обсипана с едри скъпоценни камъни. Момичето застанало като вкаменено пред витрината и не можело да откъсне поглед от сияйния блясък на чудното украшение. Хората минавали покрай магазина, поспирали се, възхитени от майсторската ръка, която създала тая гривна, и отминавали. А момиченцето все стояло и стояло.

По едно време то забелязало в отражението на витринното стъкло, че някой от дълго време стои зад него. Това бил грамаден мъж с буйна червеникава брада и очи, в които припламвали студени зеленикави пламъци.

— Харесва ли ти гривната? — попитал червенобрадият.

— Много! — възкликнало момичето.

— Аз мога да ти я подаря, но трябва да знаеш, че скъпите украшения са опасни. Те…

— Ах! — прекъснало го момичето. — Те правят човека богат и щастлив.

Човекът се засмял:

— Щом мислиш така, ще те направя богата и щастлива.

Той влязъл в магазина. Нечия бяла ръка се протегнала отвътре към гривната. Момичето притиснало гърдите си, защото се задъхвало от вълнение. И ето, човекът с червената брада излязъл на улицата и му поднесъл една кадифена кутийка, в която блестяла гривната с благородното сияние на тежкото си злато и ослепителните скъпоценни камъни.

Момичето не знаело как да му се отблагодари.

- 2 -