«Приказка за глупавите и за техния цар»

- 5 -

— Много просто! Вие сте ги разменили. Ето тези пирони са за отсрещните греди, натам сочи върхът им. А ония оттатък са за отсамните греди.

Разменили местата си и този път работата потръгнала. Наковали летвите, наредили керемидите, но когато почнали да поставят и комините, здравеняците отдолу не издържали голямата тежест. Покривите паднали на главите им заедно с пеещите майстори. Тогава строителите си рекли:

— Умните може да се мислят за умни, но не ще да са чак толкова умни, щом строят къщи с такива опасни покриви. Я да си направим колиби, че да ни е мирна и здрава главата!

Струпали си набързо от ония колиби, които нямат нужда нито от прозорци, нито от врати, нито от покриви и пак си заживели безгрижно. Пък и имало вече кой да им дава добри съвети. Те свикнали да ходят за всичко при Гуньо Големоглави. А той с удоволствие отварял голямата си уста и отговарял на всеки въпрос като истински мъдрец. Така веднъж те намерили в гората една стара дървена стълба, кой знае от кого загубена. Застанали до нея и се чудели и се маели какво ще да е това. Па я вдигнали, та при Гуня.

— Ха! — усмихнал се презрително Гуньо Големоглави. — Не виждате ли, че това е нещо, пък дошло друго нещо, та го изяло и му останали само ребрата.

Друг път един намерил в канавката край пътя стар, сбръчкан от дъждовете ботуш и пак го занесъл на Гуньо, а Гуньо веднага познал какво е.

- 5 -