«Приказка за глупавите и за техния цар»

- 4 -

Отново се завързал спор. Едва не се стигнало до бой. Тогава Гуньо Големоглави отворил устата си, която можела да налапа цяла баница заедно с тавата, и надвикал всички:

— Ами ако завали дъжд, преди да сме построили къщите? Като пилци ще ни измокри. Затова трябва най-напред да направим покривите. Те са най-важните. На тях висят и стените, и прозорците, и вратите.

— Да — съгласили се неговите събратя. — Не случайно главата му е толкова голяма! — и се захванали да строят най-напред покривите.

Но това не било никак лесно. Както и да нареждали гредите и керемидите, те все не искали да останат във въздуха, падали на земята, разсипвали се.

— Сложете от четирите краища яки мъже да ги държат — посъветвал ги Гуньо Големоглави.

Така и направили. Вдигнали здравеняците гредите, а другите се качили горе и започнали да наковават летвите. Ковели и весело си пеели:

Влизай, влизай, пиронче,в дървеното балтонче,да направим балконче,пъргаво като пипонче,здраво като балонче.

Знае се, че глупавите също си имат поети. Един от тях бил измислил тази песен и тя много им се харесала.

Но колкото и да им пеели, пироните не искали да се забият в гредите, защото те ги слагали с главичките напред и чукали по острата им страна.

— Защо? — попитали Гуня.

А той им отговорил:

- 4 -