«Приказка за глупавите и за техния цар»

- 2 -

Седнали те на тревата и се замислили с кое да започнат. Но понеже не били свикнали да мислят, нищо не измислили. А когато на следната утрин преброили овцете, видели, че вълците пак са идвали. Уплашили се те, че вълците ще ги оставят гладни и голи. Вдигнали врява, всеки бързал да си каже мнението. Един крещял да направят ограда около цялата държава, друг предлагал да назначат пазачи. Не могли да се споразумеят. Отново седнали и мислили чак до вечерта. Тогава на всички им се доспало и те решили, че предложението за пазачите не е добро. Трябвало да се пази нощем, а пък нали нощта е определена за спане, не за работа. Вълците, естествено, това и чакали.

— Явно е — рекли си глупавите на другия ден, — че е вредно да се мисли, ами я да си направим ние оградата!

Започнали я, но скоро разбрали, че няма да им стигнат нито дъските, нито коловете да направят толкова дълга и висока ограда. Тогава един, който имал необикновено голяма глава и уста, която била по-широка от устата на всички, казал:

— Аз предлагам да връзваме на четирите краища на нашата държава но една овца. Като идват вълците, ще изядат най-напред вързаните овце, ще се заситят и няма да влизат в държавата ни. Ама трябва да избираме охранени овце, та да се наяждат добре.

Всички се изненадали, защото отдавна не били чували такава мъдра приказка. „Каква уста! — рекли си те завистливо. — С нея сигурно може да налапа наведнъж цяла баница, заедно с тавата.“ И го попитали как му е името. А той се изпъчил гордо и заявил:

— Гуньо Големоглави.

Последвали те съвета на Гуньо Големоглави. Избрали четири от най-тлъстите овце, вързали ги и след това решили, че е крайно време да си построят къщи. Нощите ставали все по-студени и не било приятно да се спи на открито. Но пак не знаели откъде да започнат. Никой дотогава не си бил направил труда да види как умните строят своите къщи. Един казал, че трябва да започнат от вратите. Ако няма врати, убеждавал ги той, как ще влезем вътре да направим подовете и таваните? Но друг веднага му възразявал:

— Най-напред трябва да си направим прозорците, защото иначе вътре не може да влезе въздух и ние ще се задушим.

Отново се завързал спор. Едва не се стигнало до бой. Тогава Гуньо Големоглави отворил устата си, която можела да налапа цяла баница заедно с тавата, и надвикал всички:

- 2 -