«Ято купидони»

- 1 -
Лоръл К. Хамилтън Ято купидони

Чувствам се, сякаш ни трябва камера за декомпресия между тази и предходната истории1. Придвижваме се от почти най-мрачното ми творение като автор, до почти най-лековатото. Получих доста учтиви откази за този разказ. Редакторите го харесваха, но не достатъчно, за да го купят. Един редактор в едно от най-платежоспособните списания тогава, ми каза истината: тъй като публикуваха само по една художествена творба в броевете си, името ми не бе достатъчно известно, за да помогне на продажбите им. Но иначе обожаваше историята. Когато се издигнах до достатъчно авторитетно име, не й изпратих отново разказа за нов опит. Първо — бях прекалено заета с романи, за да се сетя за това. Второ — злопаметна съм. Разказът е същият, единственото, което се е променило е, че вече съм известна. Рядко давам втори шанс.

- 1 -