«Усмихнатият труп»

- 4 -

Условията на труд. Та те просто не разбираха! Не можеш да създадеш на един труп приятна работна среда! Мъртъвците и бездруго не го оценяват. Зомбитата могат да ходят и дори да говорят, но са си много, ама много умрели.

Бърт ми се усмихна отстъпчиво. Преборих се с желанието да му вкарам един десен прав в ухилената физиономия.

— Знам, че вие с Чарлз членувате в комитета… поде той. — Навирате си носа по предприятията и проверявате всички онези зомбита. Страхотна реклама за „Съживители“ ООД.

— Не го правя заради рекламата — заявих.

— Знам. Ти вярваш в тази малка кауза.

— Ти пък си едно снизходително копеле! — отвърнах и сладко му се усмихнах.

Той ми се ухили.

— Знам.

Само поклатих глава. При Бърт е трудно да спечелиш дуел по обиди. Въобще не му пука какво мисля за личността му, стига само да работя за него.

Моряшкосиньото ми сако по идея би трябвало да е летен модел — пълна лъжа. Веднага щом слязох от колата, по гърба ми шурна пот.

Бърт се обърна към мен и присви очи. Способен е да ги затваря до подозрителни цепки. Отбеляза:

— Още си носиш пистолета!

— Сакото го скрива, Бърт. Господин Гейнър няма да забележи!

- 4 -