«Убийство с атоми»

- 1 -

Героят трябва да бъде англичанин. Криминалните истории искат тайнственост. Авторът създава от почитаемите си сънародници убийци и детективи. След това разтваря действието в лондонска мъгла и всички трябва да са доволни.

В един от домовете из покрайнините на голямата метрополия двама разговарят помежду си. Никой не им пречи до самия край на разговора. Този, който заговаря пръв, носи тъмни очила.

— Утре напускам Англия. По твое желание загубих тук две седмици. Две седмици в тази стая, старче.

— Къщата е хубава.

— Имах си хас, срещу осем хиляди лири!

— Значи напускаш Англия?

— Да. Ще ме изпратиш ли на летището? Пет години не си стъпвал тук, а през тези две седмици идваш всеки ден. Стаята е приятна, прав ли съм, старче? Но аз не бих прекарал в нея и ден, та ако ще да е за нейно величество. Докато на теб посветих две седмици. За какъв дявол?

— Преди две седмици в тази стая…

— Знам.

— … беше убит човек.

— Ти си луд! Аз съм сляп и не видях нищо, когато този проклет висящ канделабър1 се стовари отгоре му. Беше нещастен случай. Ти и останалите, които бяха на приема, видяхте как стана. А аз не видях.

— Кой покани Джеймс Патън на приема?

— Какво те засяга?! Да не си ченге? Инспекторът вече беше тук и следствието приключи.

— И все пак, кой покани Патън?

— Жена ми.

- 1 -