«Пълно прочистване»

- 3 -

Някога бяха търсели Капитан Разтребвач за същото. Д-р Кир бе почти погълнал Сейнт Луис в огромен валеж от мазнина. Всички коли, влакове и самолети бяха спрели, заради хлъзгавата опасност. Пешеходците, озовали се в първият мазен дъжд се бяха стопили до локви цвърчаща помия. Тогава бяха повикали Капитан Разтребвач и бяха доволни, че го има. Но това бе преди десет години.

Д-р Кир се бе пенсионирал. Бандата на Прашните Кълбета се бе разпаднала заради договорни различия. Просто нямаше чак толкова много суперзлодеи. Които специализираха в наистина мръсната работа.

В действителност не обикновената битова работа го притесняваше. А повторенията на задачите. Хората му се звъняха след това, за да разчиства след тях отново и отново. Той изчистваше една къща до блясък, до съвършенство, а те пак я превръщаха в кочина.

Това бе непрестанен къртовски труд. Дори и със суперсилите си срещу прах и мръсотия, той се бе уморил. Те се възползваха от него. Но без суперзлодеи, срещу които да се бори, един супергерои трябваше да откликва на все някакви нужди. Според договора му, той трябваше да е полезен на човечеството, също както един суперзлодей трябваше да му вреди. След като всички суперзлодеи, нуждаещи се от специалните му сили, за да бъдат покосени, се бяха пенсионирали, на него му се налагаше да откликва на повика на неволята. Капитан Разтребвач въздъхна и развя обвитата си в бяла ръкавица ръка. Възглавниците от дивана изтанцуваха обратно до местата си, разпухвайки се, преди да се наместят надолу.

— Аз съм прославена чистачка — промълви той тихо в празната стая.

В кухнята беше най-зле. Чиниите се издигаха в кули, почти до върха на прозорците, целите омазани в мазнотии и плесенясала храна. Той сътвори супер излъскващ вятър и ги изчисти със силата на ураган, без да напука дори една чиния.

Щом всяка стая бе идеално чиста, той се изправи пред жената, която го бе призовала.

— Къщата е чиста, госпожо.

— О, Божке, мерси — тя му подаде пари.

Капитан Разтребвач се взря в оскърбителният жест.

— Аз съм супергерой, не слуга. Не ми трябват парите Ви. — гласът му бе много напрегнат, отсичайки всяка дума.

— Не се засягай. Това е от благодарност.

— Отблагодарете ми се като не ме викате отново.

— Но аз искам да се върнеш, след партито и да почистиш — каза тя.

— Какво искате?!

- 3 -