«Търси се добър юнак»

- 5 -

Старецът го погледна с разбиране и до Калиш, достигна, че тази малка хитрост е абсолютно прозрачна за събеседника му.

— Тоалетната е зад ъгъла, а аз ще те чакам в тази кафетерия. Но само при едно условие — че ми дадеш честната си дума да се върнеш. Е, можеш ли да го направиш?

Калиш се замисли.

— Какво се очаква да правя?

— Все още не мога да ти отговоря, но мога да те уверя, че става дума за напълно почтен начин да си изкарваш прехраната.

Тонът, с който беше казано това накара Калиш да повярва.

— Добре, съгласен съм.

— А освен това си подисал и договор. Сега сложи ръка на сърцето си, закълни се в каквото вярваш, ако вярваш в нещо, и се връщай по-бързо — каза старецът.

Младежът въздъхна и обречено промърмори:

— Честна пионерска.

— Не се бави.

На летището наистина ги чакаше малък частен самолет. Старецът заспа веднага след излитането, пък и Калиш вече беше разбрал, че от него няма да получи никакво по-подробно обяснение. Трябваше да си отговори на някои въпроси и затова насочи вниманието си към пилота. Уви, и той беше особняк — непрекъснато подмяташе из устата си голямокалибрена пура, което правеше думите му съвършенно неразбираеми.

— Накъде летим?

— На-ее-д.

— Кога ще пристигнем?

— С-е-ед к-с-м-м ч-а-а.

- 5 -