«Търси се добър юнак»

- 2 -

По телефона му дадоха адреса на някакво студено мазе на четириетажна кооперация в центъра на града. Отиде — беше му съвсем наблизо. Даже малко се поколеба дали да влезе, но в този момент край него минаха двама възбудено жестикулиращи младежи. Преди вратата да се затвори след тях, той ги последва. Вътре вече се бяха събрали и други кандидати. Всички заедно оживено обсъждаха предстоящия изпит. Калиш се заслуша.

— Аз съм професионален бодигард. — Похвали се нисичко човече с рамене, широки колкото хилки за тенис. — Владея джудо, самбо, карате, таекуондо, айкидо… — Кльощавите пръсти на едната му ръка се свършиха и той тъкмо се канеше да продължи с другата, когато го прекъснаха.

— Аз пък съм завършил школата по фехтовка. — И размаха звънлива рапира. — Към театралната академия.

Великанът в ъгъла, който до този момент запазваше гордо мълчание, остави настрана дебела и ситно изписана тетрадка, погледна ги снизходително през кръглите си очила и почука с пръст високото си чело:

— За един добър юнак най-важното е да има глава на раменете си.

Настана неловко мълчание. Но не за дълго.

— Извинете, как смятате, — попита подозрителен субект с мазен шлифер и двудневна брада, — а дали е необходимо свидетелство за съдимост?

Никой не знаеше, но и да знаеше, нямаше време да отговори, защото вратата се отвори и влезе старец с фрак.

- 2 -